Последната Битка
от Рик Джойнър
Част I
Адските орди настъпват
Демоничната армия бе толкова многобройна, че се простираше, докъдето стига погледът. Тя бе разделена на дивизии, като всяка от тях носеше различно знаме. Най-отпред маршируваха дивизии, чиито знамена бяха Гордост, Себеправедност, Порядъчност, Себична амбиция, Нечестиво съдене и Завист. Имаше толкова много дивизии на злото, че не можех да ги обхвана с поглед, но тези, Които бяха в авангарда на ужасяващата адска орда, сякаш бяха най-мощни. Предводител на армията бе Клеветникът на братята.
Оръжията, които тази орда носеше, също имаха имена. Мечовете се наричаха Страх; копията носеха името Предателство, а стрелите се казваха Обвинение, Клюка, Клевета и Критикарство. Пред тази армия бяха разпратени разузнавачи и малки роти със следните имена: Отхвърляне, Огорчение, Нетърпение, Непростителност и Похот. Тяхната задача бе да подготвят основното нападение.
Тези малочислени роти и разузнавачите бяха много малко на брой, но не отстъпваха по мощ на някои от по-големите дивизии, които настъпваха отзад. Малката им численост имаше стратегически цели. Също както Йоан Кръстител бе сам, но имаше невероятното помазание да кръщава множествата и да ги подготвя за Господа, така и малките роти от демони имаха нечистата сила да "кръщават множествата". Един единствен демон на Огорчение можеше да разпръсне отровата си в множество хора, дори и в цели раси и култури. Демонът на Похотта се прилепяше към определен изпълнител, филм, или реклама и разпращаше снопове с електрически стрели от нечистота, които улучваха и притъпяваха чувствителността на огром
ни множества от хора. Всичко това се правеше с цел да подготви пътя за огромната нечестива орда, която ги следваше.
Тази армия се бе опълчила конкретно срещу Църквата, но същевременно нападаше всеки, който й се изпречеше. Знаех, че се стреми да предотврати предстоящото движение на Бога, което неминуемо щеше да насочи големи множества към Църквата.
Основната стратегия на армията бе да причини разделение на всяко ниво на взаимоотношения – между самите църкви, между църквите и техните пастори, между съпрузи и съпруги, деца и родителите им, дори и между самите деца. Разузнавачите бяха разпратени, за да открият проломите в църквите, семействата или отделните личности, от които Отхвърлянето, Огорчението, Похотта и други можеха да се възползват и да нараснат. После идващите след тях дивизии щяха да нахлуят през тези проломи и окончателно да сломят жертвите си.
Най-потресаващата част от видението бе, че ордата не яздеше коне, а християни! Повечето от тях бяха добре облечени, почтени и имаха вид на изискани и образовани хора. Виждаха се представители на почти всяко човешко занятие и обществено положение. Те изповядваха християнските истини, за да успокоят съвестта си, но Живееха в съгласие със силите на тъмнината. Тъй като се съгласяваха с тези сили, отговорните за тях демони се умножаваха и с по-голяма лекота направляваха действията им.
Мнозина от вярващите бяха дали подслон на повече демони като един от тях стоеше начело. Природата на водещия демон определяше в коя дивизия да се движи християнинът. Макар че всички дивизии се придвижваха заедно, изглеждаше така, сякаш цялата армия е на ръба на хаоса. Демоните на омраза например мразеха останалите демони също толкова силно, колкото мразеха и християните. Демоните на завистта за виждаха на всички до един. Единственият начин, по който водачите на ордата успяваха да предотвратят битката между демоните, бе като насочваха цялата им омраза, завист и т.н. срещу яздените от тях хора. Тези хора често започваха да се сражават помежду си. Знаех, че в Писанията някои от армиите, опълчили се срещу Израел, бяха намерили края си точно по този начин, самоунищожавайки се. Когато намерението им срещу Израел се осуетяваше, яростта им ставаше неконтролируема и те започваха да се избиват помежду си.
Забелязах, че демоните яздеха християните, но не бяха вътре в тях, както бе с нехристияните. Бе очевидно, че вярващите трябваше само да спрат да се съгласяват с демоните си, за да се освободят от тях. Например, ако християнин, който беше язден от демон на завист, започнеше да се съмнява в завистта, този демон много бързо отслабваше. Когато това се случеше, демонът извикваше към водача на дивизията и той насъскваше всички останали нечисти духове да нападнат християнина, докато огорчението, омразата и всичко останало в него отново укрепне. Ако това не даде резултат, демоните започваха да цитират стихове от Писанията, които бяха изопачени така, че да оправдават огорчението, обвиненията и т.н.
Явно мощта на демоните бе вкоренена почти изцяло в силата на заблудата. Те бяха подвели християните до такава степен, че ги използваха, а те си мислеха, че са употребявани от Бога. Това се дължеше на факта, че почти всеки носеше знамето на Себеправедността. То пречеше на маршируващите да видят знамената, които разкриваха истинската природа на дивизиите.
Когато се взрях в далечината към ариергарда (заден отряд за охрана) на тази армия, съзрях антуража на Клеветника. Започнах да разбирам стратегията му и бях изумен, че е толкова простичка. Той знаеше, че дом, който е разделен, не може да устои, и затова армията се опитваше да причини разделение в Църквата, за да отпадне тя напълно от благодатта. Единственият начин, по който той можеше да постигне това, бе да използва християни, които воюват срещу собствените си братя. Затова почти всички в предните подразделения бяха християни, или само изповядваха християнството. Всяка стъпка, която заблудените вярващи правеха в покорство на Клеветника, засилваше властта му над тях. Това създаваше увереност в него и в пълководците му. Тя се засилваше с напредването на цялата войска. Беше явно, че мощта на армията зависеше от съгласието на християните, които ходят по пътищата на нечестието.
Затворниците
След първите подразделения се влачеше голямо множество други християни, които бяха пленени от армията. Всички те бяха ранени и пазени от малки демони на Страх. Изглеждаше, че във войската има повече пленници, отколкото демони. Изненадващото бе, че пленниците все още носеха мечовете и щитовете си, но не ги използваха. Бях поразен, когато видях, че толкова голямо множество е държано в плен от съвсем малко на брой и съвсем мънички демони на Страх. Ако християните вземеха решение да употребят оръжията си, лесно щяха да се освободят и щяха да нанесат огромни щети на цялата нечиста орда. Вместо да направят това, те покорно крачеха отстрани.
Небето над пленниците бе почерняло от кръжащите лешояди на име Униние. От време на време те кацаха върху гърба на някои от пленените и повръщаха върху него. Повърнатото се наричаше Осъждение. Когато повърнатото се стовареше върху пленника, той се изправяше и за известно време крачеше малко по-уверено, но после се отпускаше и ставаше по-слаб отпреди. Отново се зачудих защо затворниците не убиват лешоядите с мечовете си. Можеха да го направят много лесно.
Понякога по-слабите пленници се спъваха и падаха. Веднага щом някой от тях се свлечеше на земята, останалите го мушкаха с мечовете си и същевременно му се надсмиваха. Тогава идваха лешоядите и започваха да поглъщат падналите, преди даже да са издъхнали. Останалите пленени християни стояха отстрани и наблюдаваха това с одобрение, като от време на време отново намушкваха падналия с мечовете си.
Докато гледах, осъзнах, че пленниците си мислят, че повърнатото Осъждение е истина, идваща от Бога. Тогава разбрах, че те всъщност вярват, че крачат в Божията армия! Ето защо те не убиваха нито малките демони на страх, нито лешоядите, а смятаха, че това са Божии пратеници! Тъмнината, която идваше от облака лешояди, толкова много им пречеше да виждат, че те наивно приемаха, че всичко, което им се случва, е от Господа. Мислеха, че препъващите се са под Божието осъждение и затова ги нападаха яростно. Смятаха, че така "помагат" на Бога!
Единствената храна, с която тези пленници разполагаха, бе повърнатото от лешоядите. Онези, които отказваха да го ядат, просто отслабваха и отмаляваха, докато паднат. А хранещите се с него, получаваха за известно време сила, но това бе силата на нечестивия. После те пак отслабваха, освен ако не пиеха от водите на огорчението, които постоянно им бяха предлагани. Когато пиеха от горчивите води, те също започваха да повръщат върху другите. Когато някой от пленниците започнеше да прави това, един от демоните (които чакаха да яхнат някого) го възсядаше и го подкарваше до някоя от предните дивизии.
Още по-отвратителна от повърнатото от лешоядите бе слузта, която демоните изхвърляха с урината и изпражненията си върху яздените от тях християни. Тази слуз представляваше гордостта, себичната амбиция и всичко, което бе в природата на тяхната дивизия. Въпреки това слузта караше християните да се чувстват много по-добре в сравнение с осъждението и те лесно започваха да вярват, че демоните са Божии пратеници и действително смятаха, че тази слуз е помазанието на Святия Дух.
Толкова бях отвратен от нечестивата армия, че пожелах да умра. Тогава до мен дойде Господният глас и ми каза: "ТоВа е началото на Вражеската армия от послеgните gни. ТоВа е послеgната заблуgа на сатана. Когато използВа християни, които ga се Hanagam еgни gруги, той осВобожgаВа послеgната си и решаВаща способност за унищожение. През ВекоВете сатана използВаше тази армия, но никога gосега не е бил В сьстояние ga употреби толкоВа много християни за нечестиВите си намерения. Не бой се! Аз също имам армия! Сега трябва ga застанеш и ga воюващ защото вече няма място, къgemo ga можеш ga се скриеш от тази Война. ТрябВа ga воюваш за Моето царстВо, за истината и за онези, които са заблуgени."
Това слово от Господа толкова ме окуражи, че незабавно закрещях към пленниците християни, че са заблудени. Мислех си, че ще се вслушат в думите ми. Когато го направих, сякаш цялата армия се обърна да ме погледне. Страхът и унинието, които ги гнетяха, се устремиха към мен. Продължавах да крещя, защото си мислех, че християните ще се събудят и ще осъзнаят какво се случва с тях, но вместо това мнозина започнаха да търсят стрелите си, за да ги запратят срещу мен. Останалите се колебаеха, сякаш не можеха да разберат какъв съм точно. Тогава осъзнах, че съм извършил това твърде прибързано и съм допуснал много глупава грешка.
...
Книгата можете да поръчате от издателство “Игъл”:
бул. Македония 148, ап. 3
гр. Силистра, 7500
тел.: 086/ 25514, GSM: 0887 456147
e-mail: eagle_2001@abv.bg
Николай Валериев Марков
(домашен телефон 086/ 20034)
